... И заживели щастливо... или какво става след последното изречение на приказките

„...И заживели щастливо“ е книга за личната отговорност! Щастието не се продава на килограм, нито подарява. Приказните герои преминават изпитания, за да заживеят щастливо. А заживееш ли щастливо, минаваш успешно през изпитанията. Като яйцето и кокошката са трудностите и щастието.
Как да изградим щастливи партньорски отношения и как днес Човекът изобщо да се преживява по-щастлив – за това става дума в тази книга.
Разбира се, че става дума и за Любовта, която ни прави щастливи. Но се замисли, читателю, дали не ти е по-лесно да не обичаш, отколкото да обичаш. Особено себе си.
Десетилетният ми опит, прочетените книги, народната мъдрост доказват, че за да си щастлив, трябва да си цял, отвъд полярностите мъжко – женско, силно – слабо… Щастието е във всякаквостта. И приемането й! Това е основният смисъл на психотерапията. Щеше ли да я има психотерапията, ако не беше възможно превръщането на нещастието в щастие?
В приказката-живот Героят има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив. Ти колко смяташ, че заслужаваш, читателю? Щом държиш в момента тази книга в ръце, означава, че вярваш в заслуженото щастие. Приятно четене на подсказките, маркиращи Пътя на щастието. То не е цел. Път е. Книгата ще ти помогне да вървиш по него и да проправиш път и на идващите след теб.
„...И заживели щастливо...“ – така свършват приказките. Ако още не си заживял щастливо, читателю, значи не е свършила приказката ти! А може би тепърва започва? Приятно четене, а след това и приятно писане на собствената приказка с щастлив край!
Не отлагай! Дванайсет без пет е!