Авитохол и небесният народ - Дългият път на древните българи
Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде са преминали древните българи по дългия хилядолетен път, който са изминали, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали „небесния народ“? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и неговия хунски съюз във всичко това?
Малцина познават наистина похода на предците ни до земите, превърнали се по-късно в българска държава. Новият исторически роман на Людмила Филипова ще ни върне векове и даже хиляди години назад във времето, за да отговори на тези и редица други въпроси, отнасящи се за епичния път на част от европейските предшественици. Ще проследим хода на човешката история, развитието на азиатския и европейския континент, съдбините на най-мощните тогава империи – персийската, китайската, индийската и римската. Благодарение на богатото историческо съдържание и препратките към стотиците източници, ще разберем не само че древните българи стоят зад изобретяването на телескопа и са пионери в разработването на солните мини, обработката на злато и скъпоценни камъни, но че са участвали и в създаването на стремената, различни бойни оръжия и дори – Пътя на коприната.
Наред с всичко това сюжетът ще ни разходи из целия древен свят, ще ни потопи в атмосферата на отминалите епохи, ще ни направи съпричастни към житието на забравени герои, паметни човешки съдби, епични битки и пламенна любов, която преобразява бъдещето на цели народи. Вярна на себе си, и в този роман авторката преплита умело фикция и исторически проучвания, за да ни разкаже за един период от нашата история, който е колкото драматичен и важен, толкова и непознат за широката публика и недостатъчно изследван от специалистите.
„В новия си роман епопея Людмила Филипова като орисница плете съдбата на небесния народ, който се ражда от една любов в тътена на митологичната битка, посяла семето на днешния ни свят.“
Проф. Сергей Игнатов