Портрет на Филип Тотю в рамка
Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю, е български хайдутин и революционер, виден деец на българското националноосвободително движение през XIX век. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 година е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите ѝ потеря в гората „Пустия“ край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Захарий Стоянов пише:
„ ...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани. “
След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:
По време на Втората легия, 1868 година
„ ... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение.
През 1868 г. участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г.). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва и удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица. Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Беленско.
Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г.[1] Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му неговият съратник Панайот Хитов казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.