Подходящ е за демонстрация пред ученици обучавани както в прогимназиален, така и в гимназиален етап на средно образование. Представлява нагледно учебно пособие. За учениците в прогимназията се представя като визуализация на класически модел на атом, чрез който може да се обясни строежа на градивните частици – атоми и йони. За учениците в гимназията се представя като класически атомен модел на Бор.
Блюда Петри е предназначена за лабораторни експерименти в заниманията по химия.
Изработена от стъкло.
Подходяща за поставяне на течни, твърди и прахообразни реактиви.
Екстракция се нарича процеса на извличане на един или няколко компонента от смес в твърдо или течно състояние чрез обработка с разтворител (екстрагент). В зависимост от агрегатното състояние на сместа се различава екстракция течност-течност.
В лабораторни условия екстракцията се извършва често в така наречената делителна фуния, с която двете течности могат лесно да се разделят една от друга. Снимката е илюстративна.
Екстракция се нарича процеса на извличане на един или няколко компонента от смес в твърдо или течно състояние чрез обработка с разтворител (екстрагент). В зависимост от агрегатното състояние на сместа се различава екстракция течност-течност.
В лабораторни условия екстракцията се извършва често в така наречената делителна фуния, с която двете течности могат лесно да се разделят една от друга. Снимката е илюстративна.
Горивна лъжица е инструмент, който се използва в лабораториите, особено в химията, за извършване на експерименти с реакции на горене.
Тези реакции се характеризират с освобождаване на топлина, така че трябва да се използват допълнителни методи за безопасност за предотвратяване на изгаряния.
Горещата лъжичка е лабораторен инструмент, който се състои от дълга метална дръжка (обикновено с размери между 25 или 50 сантиметра и диаметър 4 милиметра) и малка чаша в края на дръжката (около 2) сантиметри диаметър и в него се поставят веществата, които ще се нагряват).
Индикаторна хартия подходяща за лабораторни упражнения.
Картонена опаковка с цветови индикатор за съответстващ цвят към отговарящия индекс за твърдост.
Индикаторна хартия подходяща за лабораторни упражнения.
Картонена опаковка с цветови индикатор за съответстващ цвят към отговарящия индекс за твърдост.
100 лентички
Индикаторна хартия подходяща за лабораторни упражнения.
Картонена опаковка с цветови индикатор за съответстващ цвят към отговарящия индекс за твърдост.
Индикаторна хартия подходяща за лабораторни упражнения.
Пластмасова опаковка с цветови индикатор за съответстващ цвят към отговарящия индекс за твърдост.
Йодната тинктура е 5% разтвор на йод в 70% етанолен разтвор на калиев йод. Тя има силно антисептично действие. Използва се в медицината, основно за дезинфекция на кожата, преди хирургични интервенции (инжекции, операции). За антисептична обработка на рани и лигавици се използват по-ниски концентрации: 0,5%, 1%, 2%, 5% и 7%. Използва се още за дезинфекция на ръцете на хирурга, преди операция (особено на ноктите и междупръстните пространства).
При бедствия може да се използва за обеззаразяване на вода от неконтролирани водоизточници, в доза 2 - 10 капки/литър. Химически реактиви се продават САМО на ЛАБОТАТОРИИ В УЧИЛИЩА.
Колба Ерленмайер е предназначена за лабораторни експерименти в заниманията по химия.
Изработена от огнеупорно стъкло с удебелен ръб на гърловината и мерителна скала.
Колба Ерленмайер е предназначена за лабораторни експерименти в заниманията по химия.
Изработена от огнеупорно стъкло с удебелен ръб на гърловината и мерителна скала.
Колба Ерленмайер е предназначена за лабораторни експерименти в заниманията по химия.
Изработена от огнеупорно стъкло с удебелен ръб на гърловината и мерителна скала.
Лабораторна щипка за захващане на епруветки.
Подходяща при боравене с опасни реактиви при които се избягва директния контакт между епруветката и лицето боравещо с нея.
Изработена от дърво с пружина за задържане без усилие.
Отвор:2,5 см.
Дължина: 18 см.
Чудесен комплект за първите стъпки в света на химията!
Открийте чудесата на химията с 25 лесни, безопасни и забавни експеримента.
В кутията ще намерите всичко нужно: химически реактиви, епруветки и много инструменти, които ще можете да съхранявате върху практичната работна маса.
Ще намерите и картинно упътване, показващо инструкциите за експериментите стъпка по стъпка.
Съдържание:
- 3 химически реактива (калциев хидроксид, меден сулфат, натриев карбонат);
- 3 епруветки;
- Защитни очила;
- Пипетка;
- Пинсета;
- Мерителна чаша с улей за изливане;
- Мерителна лъжица;
- Химическа работна маса;
- 2 мерителни чаши;
- Предпазни ръкавици;
- Упътване
Размер на опаковката: 20 х 26,5 х 5,6 см
Препоръчителна възраст: 8-12 г.
Хибридни орбити - визуализиране на електронен облак в триизмерна форма.
Размер на елементите. (см.)
Основа - 13,6
Електрони - 4бр. ф4,8 х 10,8
Електрони - 4бр. ф3,3 х 5,1
Включени са дълги съединителни компоненти за изработване на единични, двойни или тройни връзки в отворени модели и кратки съединителни компоненти за затворени модели. С този комплект могат да се направят стотици различни структури. Съдържа 51 атом части, къси, средни и дълги гъвкави връзки. Общо 102 части.
С помощта на този комплект могат да се построят разнообразни органични и неорганични структури. Например: кислород, вода, сярна киселина, соли, оксиди на металите, алкохоли, глюкоза и бензен. Съдържа 119 големи части, от които 50 атома, къси, средни и дълги гъвкави връзки.
Адолф фон Байер е германски химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1905 г.
Роден е на 31.10.1835 година в Берлин, Германия, най-големият от петте деца в семейството на офицер от пруската армия. Още от малък има интерес към химията, като на 12-годишна възраст прави първото си химическо откритие – нова двойна сол (карбонат на мед и натрий).
През 1905 г. получава Нобелова награда за химия „за приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“.
Умира на 20.08.1917 на 81г. в Щарнберг, Германия.
Александър Евгениевич Ферсман (8 ноември 1883, Санкт Петербург - 20 май 1945, Сочи) - съветски геохимик и минералог, академик от 1919 г. Един от основоположниците на геохимията. Установява зависимостта меджу последователността в образуването на минералите и енергията на кристалните им решетки. Изследва пегматитите, полезните изкопаеми, скъпоценните камъни и др. Автор е на научно-популярни книги. Носител е на Ленинска награда и на Държавна награда на СССР през 1942 г.
Александър Михайлович Бутлеров е руски химик, академик (1874), професор в университетите в Казан и Санкт-Петербург. Един от създателите на теорията за строежа на органичните съединения (структурна теория) и на учението за тавтомерията като динамична изомерия. синтезирал третични алкохоли, уротропин (1859), захарно вещество (1861), ръководейки се от структурната теория. Има изключително интересно и бурно детство
Роден е на 15 септември 1828 г. в Чистопол, Русия. Почива на 17 август 1886 г. в Бутлеровка.
Александър Николаевич Несмеянов (9 септември 1899 – 17 януари 1980) – руски химик органик, академик – 1943 г., герой на социалистическия труд през 1969 г., почетен чуждестранен член на БАН – 1952 г. Председател на Академията на науките на СССР от 1951 до 1961 г. Член на КПСС от 1944 г. Работи върху органометални съединения. През 1929 г. предлага диазометода за синтеза на органоживачни и др. съединения. Носител е на Държавна награда на СССР през 1943 г. и на Ленинска награда през 1966 г.
Антоан Лавоазие роден на 26.08.1743 г. , Париж - починал на 8 май 1794 година , Париж - френски учен , основател на съвременната химия.
Лавоазие е дошло от богато буржоазно семейство. Баща му е бил един от 400 адвокати, които отговаряли за парламента в Париж и искал и синът му да стане адвокат. Въпреки това, Лавоазие е по-привлечен от природните науки , така че едновременно с юриспруденцията той учи математика, астрономия, ботаника, минералогия, геология и химия. Неговото обучение се провежда под ръководството на най-добрите парижки професори
Василий Михайлович Севергин , (1765-1826 г.) - руски химик , минералог , геолог , академик на Имперската академия на науките (1793 г.).
Севергин е роден в годината на смъртта на Ломоносов , става последовател на неговите идеи. 37 години в служба на Академията, с името на химика и минералог Севергин е свързано раждане и развитие на геоложки и химически знания в Русия.
Дмитрий Иванович Менделеев е руски учен-енциклопедист – химик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател. Професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др., член-кореспондент и на редица други академии на науките.
Менделеев е тъст на известния руски поет Александър Блок, който се жени за дъщеря му Любов.
Роден е на 8 февруари (27 януари стар стил) 1834 година в Тоболск, Западен Сибир, най-малкото от 17-те деца на Иван Менделеев и Мария Менделеева (по баща Корнилиева), осем от които умират в ранна възраст.
Член е на много академии на науките и научни дружества. Оставя над 1500 печатни научни трудаи на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица.
Умира на 2 февруари 1907 година в Санкт Петербург.
Йонс Якоб Берцелиус е шведски химик, един от основателите на съвременната химия, член на Шведската академия на науките (1808 г.).
Роден е на 20 август 1779 г. в малкото селище Веверсунда, близо до източния бряг на езерото Ветерн.
В химията успява да раздели елементите на метали и неметали. Развива атомно учение, създава през 1812 – 1819 г. дуалистична електрохимична теория на химичната връзка и дава класификация на елементи, съединения и минерали, таблици за атомната теория; въвежда съвременните химични знаци. Открива церия (1803 г.), селена (1817 г.) и тория (1828 г.). Образуването на органични вещества обяснява с „жизнена сила“. Изолира силиция (1823 г.), циркония (1824 г.) и титана (1825 г.)
Умира на 7 август 1848 г. в Стокхолм на 68-годишна възраст.
Николай Дмитриевич Зелинский ( 1861 г. - 1953 г. ) - руски и съветски органичен химик , основател на научна школа, един от основателите на биологичната катализа и нефтохимията . Най-известен като създател на активен въглен , изобретателят на първата ефективна газова маска (1915 г.). Почетен учен от RSFSR (1926). Герой на социалистическия труд (1945 г.). Лауреат на три награди Сталин (1942, 1946, 1948). Съответстващ член (1924 г.), академик на СССР академия на науките (1929 г.).
Николай Зинин ( 13.08.1812 година , Шуша - 6.021880 г. , Санкт Петербург ) - руски органичен химик , академик на Санкт Петербург академия на науките , първият президент на Руската химическо общество (RCS) ( 1868 година - 1877 г. ). Представител на Казанското химическо училище .
Робърт Бойл е ирландски физик, химик, теолог и велможа на Елизабет I. Считан е от много учени за първия химик и основоположник на модерната химия.
Роден е на 25 януари 1627 г. в Мънстър, Ирландия. През 1661 година той дава първото научно определение на химичен елемент. Въвежда експерименталните методи в химията и след редица експерименти с газове формулира един от законите за идеалния газ (закон на Бойл-Мариот, 1662). Той е един от основателите на лондонското Кралско дружество. В средните векове, когато хората не са знаели, че атомът е сложна частица, той я нарича вещество, което не може да се разложи на по-прости вещества.
Написал е няколко книги, една от които е „Някои съображения относно стила на Светото писание“.
Умира на 30 декември 1691 г. в Лондон на 64-годишна възраст.
Робърт Бърнс Удуърд (на английски: Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великият органичен химик на 20 век. Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година.
Роден е на 10 април 1917 година в Бостън, Масачузетс, САЩ. От 1933 г. учи в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс) и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г. През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководи, финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд, Изследователски институт в Базел, Швейцария.
За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество.
Умира на 8 юли 1979 година в Кеймбридж, Масачузетс.