Портрет Георг Ом
Георг Зимон Ом е немски физик.
През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени — Хайнрих Ленц, Борис Якоби, Карл Фридрих Гаус и пр. Те слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости.
Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от Алесандро Волта. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му — това определение днес е известно като закон на Ом.
Ом е роден на 16 март 1789 в Ерланген, Кралство Бавария, в семейството на Йохан Волфганг Ом, шлосер по професия, и Мария Елизабет Бек, дъщеря на местен шивач. Въпреки че родителите му нямат официално образование, баща му бил почитан мъж. Самоук, но високо ерудиран, той сам обучава синовете си и успява да им даде отлично образование.
Законът на Ом (за част от веригата) гласи, че електрическият ток, преминаващ между две точки на електрическа верига, е право пропорционален на потенциалната разлика (пада) на напрежението, действаща между двете точки, и обратно пропорционален на съпротивлението между тях. Математическото уравнение е:
I=U \R
където:
I- е големината на тока, измервана в ампери,
U - е потенциалната разлика между дадените точки във волтове, и
R - е константа, измервана в омове и наречена съпротивление.
Този закон, открит през 1827 г. е наречен на името на откривателя си.
Умира на 6 юли 1854 г. (65 г.) Мюнхен, Германия